T-50(1942 - 1943) |
|||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Лекият пехотен танк Т-50 бил сглобен от СССР през началото на Втората Световна война. Дизайнът на тази машина имал няколко напреднали идеи, но бил сложен и скъп, и само 69 от тези машини били завършени. Опитът от испанската гражданска война водил до опит за подобрение и обновение на съветската танкова армия. До 1939 повечето от танковете на Червената армия били подобрени версии на чужди дизайни. Въпреки това Съветската армия, точно преди войната, разработила нови леки, средни и тежки танкове от изцяло местни дизайни. Лекият танк Т-50 бил предназначен да замени пехотният танк Т-26, при предвоенното планиране, Т-50 бил избран да стане най-многобройният съветски танк, опериращ заедно с бързите танкове БТ. Разработката на Т-50 започнал като проект СП (Сопровждения пехоти, подкрепящ пехотата) през 1939 в ОКМО - конструкторският отдел на С. М. Киров завод номер 185 в Ленинград, под ръководството на С. Гинзбърг и Л. Троянов. Прототипите, означени под наименованието Т-126 и Т-127 били не много подобрени версии на проекта Т-46-5, който бил изоставен по-рано същата година, но тежкият Т-126 бил избран за по-нататъшно развитие. Конструкторският отдел бил засегнат по времето на чистките, и бил неспособен да продължи проекта, затова същият бил прехвърлен в К. Е. Ворошилов завод номер 174 през май 1940. Троянов завършил дизайна на Т-50 през януари 1941 и производството му било разрешено, но поради техническите проблеми било невъзможно да бъде продължено. През това време заместител на бързите танкове БТ бил развит и построен в заводът KhPZ в Украйна, който надвишавал оригиналните си цели. Резултатът бил много добрият и економичен Т-34 среден танк. След германската инвазия, операция "Барбароса" през юни, на танковите заводи било наредено да бъдат преместени в Урал. Част от ОКМО били преместени в Омск след септември, и производството започнало. Т-50 бил с отличен дизайн, но въпреки това имал технически проблеми, и в същото време било открито, че е толкова скъп, колкото производството на по-добрият Т-34. Масовото производство на по-простият лек танк Т-60 вече започнало. Окончателно 69 броя Т-50 били сглобени (само 48 от които въоръжени) преди края на производтвото на танка през януари 1942. Няколкото Т-50 били разгърнати на Ленинградския фронт. Един Т-50 бил пленен от финските войници и бил използван от тях до 1944. На хартия Т-50 би трябвало да бъде по-добро от всички пред военни германски танкове, но това не означавало, че той би могъл в реални условия да бъде по-силен от германските машини. Повечето от произведените танкове през 1941-43 били по-малко напредналите Т-60 и Т-70 леки танкове. До 1943 ролята на пехотният танк била смятана за одживелица и по-евтините СУ-76 самоходни оръдия взели ролята на подкрепящи пехотата машини. Леките танкове в танковите корпуси били заменени от Т-34 средни танкове. Свързочната и разузнавателната роля на леките танкове била поета от по-евтините бронирани коли и доставките от канадските и британските танкове Valentine и американските леки танкове M3 Stuart. Технически данни: Т - 50
|
|||||||||||||||||||||||||
Arxion © 2007 - 2011 |